Челюстна хирургия

При загуба на костна тъкан от стопяване или счупване се прилага костна присадка — най-често със собствена кост на пациента, взета от друга част на челюстта (автогенна присадка) и фиксирана с мини винтове на мястото на дефекта. Така не се използва чужд костен материал, а изграждането подготвя терена за бъдещ имплант.

Зъбните кисти са патологични образувания, които се развиват около корена на зъба или в челюстната кост и не могат да бъдат излекувани само с медикаменти — изискват хирургично отстраняване. При навременна интервенция и 3D томография за прецизно очертаване на границите операцията протича сигурно; при твърде голяма или дълго нелекувана киста рискът е от сериозна деформация на челюстната кост.

При липсващи горни кътници костта под максиларния синус с времето изтънява, защото празнината над нея хлътва под собствената си тежест. Синус лифт операцията повдига синусовата основа и изгражда достатъчно костна опора, за да може по-късно да бъде поставен имплант там, където иначе не би имало достатъчно кост.

При съмнителна или патологична тъкан, отстранена по време на операция, тя винаги се изпраща за хистологично изследване — стандартна предпазна стъпка, а не изключение само при усложнени случаи.

При по-мащабни операции в областта на лицето и челюстта екипът координира с други специалности при нужда — например с УНГ специалист, когато интервенцията засяга съседни структури — за да се планира и последващият хранителен и възстановителен режим на пациента.